вторник, 31 юли 2007 г.

~~isToriQtA nA luBoVtA~~

Имало едно време един остров на който живяли всички чувства:
Щастието, познанието, тъгата И всички други включително и любовта.
Един ден на чувствата било съобщено че островът ще потъне,
за това всички приготвили лодките си и отпътували.
Единствено любовта упорствала да остане до последния момент,
когато островът бил почти потънал любовта решила да помоли за помощ...
Богатството преминало покрай любовта…
Любовта помолила:
-”Богатство вземиме със себе си”
-“Не мога”- отговорили богатството…
-“Имам много злато на кораба си и няма място за теб”
Любовта решила да помоли суетата, която също минавала в красив кораб
-“Суета моля те помогни ми”
-“Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и ще повредиш кораба ми”- Оговорила суетата
Тъгата минавала на близо затова Любовта я помолила:
-“Тъга, позволи ми да избягам с теб…”
-“Не мога Любов, толкова съм тъжна че имам нужда да остана сама…”
Щастието също преминало покрай Любовта,
Но било толкова щастливо, че дори не чуло когато Любовта го повикала…
Внезапно се чул глас….
-“Ела Любов, аз ще те взема със себе си”
Гласът бил на непознат възрастен.
Любовта била толкова щастлива и развълнувана,
че дори забравила да попита за името му.
Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си.
Знаейки колко много му дължи, Любовта попитала Познанието:
-“Кой ми помогнаω”
-“Помогна ти времето” – Отговорило Познанието
-“Времетоω”- зачудила се Любовта,
-“Но защо ще ми помага времетоω”
Познанието се усмхнало И с дълбока мъдрост отговорило
-“Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!”

1 коментар:

Анонимен каза...

jestoko e mn e qko
bravo gabi